Марина Стефанова за комуникациите и корпоративната социална отговорност

Преди година си говорихме с моята приятелка, невероятно деен, усмихнат и ерудиран човек, Марина Стефанова за това как не успяват малкото фирми, които системно се занимават и инвестират в корпоративна социална отговорност да си комуникират правилно, достатъчно шумно добрите дела. И за това как все още широка част от българския бизнес под КСО разбира по Коледа да дари пари на някой дом. Е, така започна този проект и за наша радост ИК Сиела го приеха присърце и той се случи. Книгата ще е след дни по книжарниците. А сега си говорим с Марина за нея:

Късно ли започва в България да се говори за Корпоративна социална отговорност?
Какво значи късно? Кой го определя? По пътя на устойчивото развитие всеки се движи със собствена скорост и се състезава единствено със себе си. А фактите за нас са обнадеждаващи. „Българската следа” по темата може да бъде проследена до далечната 1972 година, когато провеждаме Софийската конференция за устойчиво развитие. Водещи компании в България се обединяват около Етичен кодекс още през 1998 година. През 2003 година първите 20 български фирми се присъединяват към Глобалния договор на ООН, а 10 години по-късно ние отчитаме най-много кандидатури в Европейските КСО отличия за партньорски проекти между стопански и нестопански организации в цяла Европа. Вече трета година магистри се обучават по темата за КСО и финансов мениджмънт, а Българската мрежа получи награда от най-големия световен форум за устойчиво развитие – Рио+20.

Как и защо реши да работиш по тази книга?
От толкова години българските компании работят за подобряване на условията на труд и развитие на своите служители, въвеждат щадящи природата технологии и инвестират в местните общности. Въпреки това ние все още продължаваме да цитираме международни източници, да изучаваме чуждестранни компании за добър или лош пример. Това не е редно. Оставаме длъжници на отговорния бизнес в България. Време бе да имаме книга от български автори, с която да отдадем необходимото внимание на актуалните, положителните примери от родните фирми. Аз знам, че има много добри експерти по корпоративна социална отговорност в България и част от техните мисли и опит също са споделени в нея. Отделно, работата ми с Жюстин бе олицетворение на израза „учене чрез преживяване”. Тя е прекрасен специалист, отличен педагог и сърдечен приятел, което превърна годината в истинско приключение.

За кого е книгата?
Книгата е за всички, които търсят различния модел за правене на бизнес – бизнес с кауза, устойчиво планиране и стратегическо позициониране, бизнес, основан на споделените ценности. Студенти, преподаватели, КСО, ПР и ЧР експерти, собственици на фирми и нестопански организации, журналисти. Особено приятно би ми било да видя това издание в ръцете на служители от държавната и общинската администрация. Това ще означава, че корпоративната социална отговорност вече не е мода, достъпна за VIP и бизнес лидерите, а пораждащата се култура на устойчиво развитие.

Какво не успя да кажеш в тази книга?
Дори не загатнахме каква ще бъде ролята на бизнеса при изпълнение на Целите за устойчиво развитие, които ООН определя през 2015. А тя ще става все по-голяма през следващите петнадесет години, защото споделените ценности изискват и споделена отговорност. Но… всяко нещо с времето си. Сигурна съм, че дискусиите по темата ще родят прекрасен материал за следваща публикация.

Публикация в: Justine Toms' blog